автор: zaltia

Полуслучайните ми полуистини не спят,
изплуват бавно във безкраят на нощта.
А когато утрото докосне тъжният ми свят,
очите ми попиват тихата му красота.

Но дъждът от спомени вали в душата,
и сякаш леко срутва пясъчните ми мечти.
И виждам те, полубогинята полужената,
а в чашата ми падат истинските ми сълзи.