Подготвям се за старта на деня
и ето – хили се компютърът.
Бюрото ми е купчина лайна,
а в мене всичко е объркано...
Да бях поне дисциплиниран
и да се трудех като другите –
от мен самия изолиран
и вкопчен във безмислените думи...
Но стига вече творчески ексцеси,
нима не виждаш – музиката е ненужна!
Заплата получаваш за процеса,
във който всичко си изпратил в правилния нужник...
И тъй подготвям се кошмарно неподготвен
за истината ежедневна, блудкаво безцветна.
А се оказвам крайно непригоден,
човешкото гюбре по служба да отметна.
А има ли светлик в тъмата ти фекална?
Тук отговорът идва, може би с фантазия:
Не, няма днес да се предавам!
Творецът е творец, когато е с ограничения...