автор: missana

Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенна късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата.
Твоята нежна коса в ослепяващи вънка стъкла.

Ти си моята приказна фея в мечтите сънувана.
С будни очи между четири и пет сутринта.
От съдбата ми блудна навеки и странно ревнувана.
И последният мост от живота ми сляп до смъртта.

Днес невидим те следвам, по-тих от безмълвие.
Най-безшумно прокрадвам се в тъмното трепетно аз.
И дълбоко в душата ти с мака любовен покълвам.
Макът милван с лъчите на ранния утринен час.

Може би трябва от мене сега да побегнеш.
Вдън земя да се скриеш, дълбоко, во веки веков.
Всички свои следи да укриеш безследно.
Да разстелеш над тях най-невидим и плътен покров.

Но дори и така аз до теб непременно ще стигна.
Ще се спусна изкусно по своето тънко въже.
На сърцето уплашено твое щастливо ще смигна,
изпреварил мерака на толкова много мъже.

Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенна късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата.
Твоята нежна коса в ослепяващи вънка стъкла.