автор: GoranMalevski

Ти ме плени. Звънна със стих.
Твоят талант е върха на Изкуството.
Спеше Вулканът сънен и тих.
Бълбукаше в магмата Чувството.

Бях се наслушал на влюбеност... на лъжите...
на клетвите в Кръста и на Безпътие...
Твоите думи са гръм във очите...
Не вярвах, че толко ще хлътна...

В моя живот запали пожар...
Зарязах го Поста... Загърбих иконите...
Пиша сега... Пиша, а жар
ръката, ума и краката ми гони...

Не искам днес на ръка да си гледам...
Ръката ми цяла е в белези, знаеш...
Колко остава, кажи, до Последното...
Имам ли още Мечта да мечтая?!

Твоите думи... Насън ги дочувам...
Те са отрова... Душата ми пият...
Те са Животът, дето лудува...
Те са Вълчица, в луната що вие...

Прости ми, за Бога, че днеска съм тих...
Изгубих си думите... Остана ми Чувството...
Ти ме плени... Звънна със стих...
Твойта душа е върха на Изкуството...