автор: KorabniPlatna

Чувам шума на вълните,
а дори не съм близо до бряг.
Чувам как чайки летят
и само чрез писък един
връхлитат ме спомени
от нищото сякаш.

Чувам и морският бриз,
разпиляващ прашинките пясък
и мечтите човешки на
много от нас.

Чувам и мислите хорски.
Изречени тихо и плахо в
ума, а напоени с необятна
надежда от всяка вълна.

Чувам и болката наша,
която всеки прошепва
в морето и някак за
миг, става ти леко и
някак си тихо в сърцето.

Чувам и тишината във
всички души стоящи сами
на брега, вгледани в тихата
вечност на всяка вълна.

Чувам шума на вълните,
а дори не съм близо до бряг.
Далече съм аз от морето,
а то всъщност - морето,
тихо бушува в мен.