Днес ме няма,
нямо говоря…
Хич ме няма.
Назовават ме,
значи все пак
някъде съм.
Огледало потърсих,
прозорец, витрина,
тъкмо стъпки познах
и зад ъгъл се скрих…
Даже в локви надничам,
пред мен минал е дъжд,
но пък облак ли съм…
Имам име,
зоват ме,
но нямо говоря,
и зад ъгли се гоня…
Залез
кой е склонявал да чака!
Ще си мине денят
и без мен…