автор: ehnaton

По Пътя се поема в самота
с последните огризки от познание,
оглозгани от мен и гордостта
до шепа семенца от покаяние.

И Пътят се чертае със сърце,
а после на сърцето се слугува
със този ум и с тези две ръце,
с очи да виждат и уши да чуват.

За Пътя само край не съществува,
защото той се слива с вечността,
а греховете пътни изкупува
за всички ни единствено Христа.