отдръпва се подобно на живак
познатия ми свят
и ето ме застанала на прага
сама
с куп спомени в едната си ръка
аз тръгвам
и дано по път
в някоя мъглявина
да срещна майстор на захарен памук
и когато тя се завърти
всички розови искри
в очите ми на детството
да се завърнат.