Врязан бил ликът
на кристалнокрила нимфа
в меча на Езерния рицар
Втъкано било перо
от гарвана - пазач на душите
в плаща на Езерния рицар
Вляти били зрънца
от мака на божествено безсмъртие
в бронята на Езерния рицар
Непобедим бил
в доблестна защита на доброто
докато вярвал че възможно е ...
Неустрашим би бил
пред орди змейове и орки
ако бе залюбил до самозабрава
Ала в зла доба
сън прокобен бе го споходил: нивга
невеста да не пожелава
За почит и слава
в битките да триумфира, но сам-самин
до век да броди ...
Лета безчет
оплаквали девици орисията му, но
в безнадеждност се на други вричали
А Езерният рицар
потайничко надничал иззад балдахините
как в люлките растял живота ...
И накрай си пожелал:
или смъртта да го прегърне, или
да придобие сила за схватка със съдбата
Пробудил се
в обятията на жена с лика на нимфа
... и обичта им, победила орисията,
дала приказно сърце на Езерния рицар