автор: ivliter

Това от което лисицата беше най-много недоволна в живота беше честото усещане на глад. Но макар и с отчайващо празен стомах, тази сутрин тя дочака разсъмването доста обнадеждена, надяваше се този път денят й да тръгне добре.
Привечер, докато се разхождаше отново гладна по брега на реката, където денем клечаха с часове рибарите с въдици в ръце и се случваше, макар и рядко, да намери някоя риба в тревата, заплете крака в една захвърлена корда. Това предизвика проклятието й, обаче след като все пак се освободи от капана й, изведнъж я осени идея как може да използва тази корда. Грабна я и я понесе зарадвана към къщи.
Докато гладния стомах я присвиваше, тя състави своя план на действие. И много рано, едва дочакала зазоряването, се измъкна от дупката си, за да се подготви, преди гарванът да кацне на любимото си място.
Тя застана под сухия клон на стария орех и направи примка , за да хване в нея клона. Преметна я ловко и като успя да се справи с тази задача, изпита сигурността й, като опъна силно и подръпна кордата. Клонът силно се залюля, което предизвика възторга й. После стиснала края на опънатата корда се скри в близкия храст и търпеливо зачака появата на птицата.
„Само дано и тази сутрин този глупак е успял да намери нещо за похапване“ – си помисли хитрушата.
Чакането и в крайна сметка се оказа оправдано – с появата на първия слънчев лъч довтаса и гарванът с обичайното парче сирене в човката. Той кацна на своя клон и се приготви да се наслади на гледката на изгрева и на сладостта на закуската си.
Тъкмо клонът спря да се полюшва от кацането, когато лисицата така силно го разлюля с кордата, че изненаданият гарван едва не падна на земята, при което отвори човка и изпусна сиренето. Лисицата с кикот се спусна и гробна парчето, преди още птицата да разбере какво всъщност става.
Доволна, лисицата побягна към гората, а гарванът, отново измамен, в яда си отскубна две пера от опашката си и като нямаше какво друго да направи, преряза с клюн проклетата корда, която го лиши от закуска, за да не може хитрата лисица отново да си послужи с нея. Не му оставаше нищо друго, освен да се впусне в търсене на нещо друго за похапване.