автор: lennichkata

"- Къде отиваш скъпи мой?
- Защо се връщаш скъпа моя?"

Някак си омръзнахме с годините
и колко ни е скучно днес-
преди се смеехме със дините
и с пъпешите.. с интерес.

Скитахме по кални пътчета
с две-три бири на ръка-
вятър бродеше в косите ми-
а ти ни свиреше в нощта.

Ритмично ходехме прегърнати,
заспивахме - отново- пак така,
а сутрин изтрезнявахме с обичане,
с по бира- две и по шкембе чорба.

Обичахме се, търсехме се жадно-
и ти , и аз се смеехме в дъжда-
целувахме се, ходихме на кино-
и вярвахме, че пак ще е така,

когато малко се посбръчкаме
и посивеят моите коси,
когато трудно ще се чуваме,
ако навън дъждът вали..

Вярвахме..но нещо се обърка-
тръгваш си-защо се връщам аз??
кажи- къде загубихме магията?-
Какво остана вече между нас?

Върни ми пъстрото в очите
и жадното за теб сърце!!!-
Върни се пак да ме обичаш,
(дори с набръчкано лице).

Върни се..