автор: jantreya

Неделя е. Сутрин. На август в средата.
Кварталът е тих и е леко мъгливо.
Изпих си кафето. Подсладих тишината.
Денят – млечно зъбче небето пробива.
Далече над покриви, къщи и блокове,
морето разплисква сребриста усмивка.
Не мисля, не чакам, не искам до толкова,
че някак отвътре изглеждам щастливка.
Без никакви планове, без обещания,
отпускам ръце, утаявам душата.
Кафето навярно таи предсказания.
Ще видя какво ми нашепва съдбата.