автор: aldebaran

Тъжните очи на твоят късен влак,
безмилостно и шумно изчезнаха в мрака.
Спря невидимият мек камбанен звън.
Слаб дъждец намокри релсите.

Голяма нощна пеперуда се удари
в лицето на продавача на ябълки.
Някъде изплака дете. Пиянска глъч.
Слепият си тръгна бавно.

По перона останаха етикетите
на вафли, на кифли, локуми, бози.
Използвани билети, настъпени цветя.
Не искам да виждаш това.

Безсънните сенки не искам да видиш,
как невидими сълзи преглъщат.
Как се чудят на високата цена
на някакъв студен камък.

Под гърдите ми някъде,нещо
тлее в шепичка пепел.
Там полагам студеният камък
за да изстинат заедно.