автор: rambina

Да започнем от началото.
Могат ли да живеят хората без,да си разказват най-различни измишльотини?
Предлагам,неограничено-да се стряскаме,да се правим на непознати,да се лъжем,да си вярваме,без страх от провал или желание да се прикрием!

Напук на новите сгради,стария квартал си беше много красив.През зимата децата си правеха пързалки по наклонените улици,а през лятото през красивите огради надничаха цветя.
Много комини имаше на покривите на стария квартал,но най-големия палавник и красавец беше"веселия комин".Слънцето когато изгрее му казва-Какво,ще закусвам днес?-весели курабии е приготвила днес,баба Рилке-не ме издавай,каза строго "веселия комин".
На слънцето му стана весело,подскочи и продължи нататък.Затова пък намина и малкия коминочистач с табела на гърба"Имате ли сажди?"
-Не!-решително отвърна "веселия комин и се разкиха.
-Добре,до утре приятел.Довиждане!

До следващата измишльотина...