автор: jantreya

Тече по дланите ми сокът. Узрели са до съвършенство.
Тъй топли, кръгли и уханни, златисто-алени неща.
Те ми напомнят аромата на отлетялата ми женственост,
с която омагьосвах дните ти и давах вкус на любовта.
Тече по дланите ми сокът и аз съм вече само устни
и пия. Птица прежадняла – от дни не виждала вода.
Облизвам пръсти по детински (един след друг).Така са вкусни!
Мъхът по кожата рисува червена боцкаща следа.
(Какъв ли привкус ти остана от мен, след времето изтекло?)
Тече по дланите ми сокът, прозрачен като кехлибар…
Полепва мигличка от спомен по бузите ми още меки,
а устните ми още помнят божествения му нектар.