автор: lyubov

На о. А.

Беше Неделя на Блудния син. Сутринта няколко пъти прочетох притчата за блудния син. Чувствах се виновна, че нараних един човек, когото много обичах. Бях сигурна, че ще ми прости!
Започнах да му пиша писмо, в което го молех за прошка, за да ме приеме обратно. Също както блудния син се завръща при баща си след голямо странстване, напускайки го по своя воля. Разкайва се. Баща му го приема с голямо угощение, на което кани всичките си приятели да споделят радостта му от това завръщане.
Не преставах да вярвам, че този човек ще ми прости, след като прочете писмото ми и ще ми се обади. Той не го направи! Отчаях се до безумна степен!
В този ден, търсейки прошка от един човек, направих най-големия си грях в живота към Бог! Отказах се от Него! Помолих го - да не ми помага повече и да ме остави да завърша живота си по начин, който щеше нарани най-близките ми хора! Отказах се от живота си, който е най-големия дар от Бог, знаейки, че Господ иска от нас да го изживеем истински и смислено, стремейки се да усъвършенстваме Любовта си към Него и другите хора. А аз Го помолих да се откаже от мен, защото Той винаги ми помага и е прави много чудеса в живота ми!
Плаках цяла вечер, не можех да се успокоя и Бог направи отново чудо. Изпрати ми Ангел. Телефонът ми звънна и ми се обади моя духовен наставник. Аз бях изпаднала в истерия, не спирах да плача, защото бях загубила вярата си в любовта и не ми се живееше повече. А той, както винаги, знаеше как да ме успокои. Накрая каза само: "Ела утре в храма". Излишен беше въпросът ми: "Може ли да се причастя?". Той за това се беше обадил и аз го знаех.
На другия ден отидох в храма и се причастих. Случи се поредното чудо – Бог ме върна към живота!
Осъзнах какъв грях извърших спрямо Моя Господ- исках да напусна Неговия дом в отчаяно търсене на прошка от човек и може би неслучайно точно на тази неделя - Неделята на Блудния Син.
Но Бог отново не ме изостави. Още на следващия ден ме върна в Дома Си!!!