автор: ladyinblack

Вечерта бе най-обикновена,
вятърът сюжет не разпечата.
Бе съвсем безличен мизансцена-
само август, ти и тишината.
Въздухът над улицата влажен,
късните следи на минувачи.
Нищо не успяхме да си кажем
в този миг - откраднат и беззначен.
Трябваше ли нещо да се случи?
Сенчица на нежност да премине?
Помня само отказът, забучен
като трън в сърдечните градини.
Пареха зениците ти меки,
но лице към мене не наведе.
Рязко спря такси след две-три преки
и потънах в кадъра последен.
Виното ли беше много силно,
че от две-три глътки се пресити?
С мисъл се опитах да те милна,
в тази нощ, пристегнала юздите.
Нямаше дъждец от метеори,
нито рози - в мрака да ухаят.
Но не искам с друг да се повтори,
даже по-щастлив да и`е краят.