автор: bbobbibgbs70

Изгони ме и изостави някога безвременно.
Сега си тук, отново и очаквано.
Отказвам да сънувам, това
което виждам и да виждам,
това което сънувам сега,
като реално възприятие.

Ощипвам похотливо сетивата си
и искам нещо да ти кажа,
а не мога !
Потропват пролетта и есента,
а аз пак влюбен съм,
ревнувам и очите си,
които не ме слушат
и през гърба изпиват
чак морето в тебе прецъфтяло,
незакопчано, женствено и парещо.

И в тази обич, Господи,
греховно е да бягаме
в различните посоки,
защото пътят ни белязан
всъщност кръг
идеален е. Бягайки
един от друг с
магнит събираме сърцата си.
Жив, жива щом сме в нашето
Безсмъртие - със любовта оставаме
завинаги - говорещ отпечатък
на очите някога потънали
в морето незатворени,
но влюбени прозорци
на забравена подводница.
Капандури светнали на покрива.
Необяснима с думи
и нелепа с действия, но пък
истинска във вените
тече любов червена
до прокажена отдаденост.
Обичам те ! Когато и където и да е!
Където и да си ! Каквито и да сме !
Независимо от времето, сезоните, държавите
и континентите, моретата, прозорците,
дори и океаните, слънцата и планетите.
Напук и въпреки теории и доказателства.
Без формалин за вечност
един за друг безсмъртни в обичта си сме...

2005
Боян СТАНИЛОВ