Между двете думи има връх,
крайно невъзможен за катерене.
Възприятията са недъг,
в който се делим и се споделяме.
Ако аз съм тук, а ти си там,
между двете думи има езеро
с непрозрачен намек за вода,
в който няма как да се огледаме.
Ако ти си пик, а аз съм пад,
сме поне потенциално срещнати.
Мисля че посоката назад
няма как да се окаже грешната.
А напред - стрелките се въртят
и разрязват кръглата история.
Между двете думи има път,
но си мислим, че сме го избродили...