автор: mariposasenelalma

“Дали сърна, дали жена, на теб обречена...
в тиха болка обич дочута...
грехота е... грехота е да разплачеш кошута...„
Мариники

Колко му е да убиеш пеперуда...
да я смачкаш с длан, пета, със пръсти..
Да я убиеш можеш и със дума -
душата ѝ е толкова нетрайно пъстра.

Можеш с поглед крив или пък дума грапава
крилцата ѝ като със нож да срежеш...
Ще я прегърне в шепите си после вятърът
и в пепелта ще я положи... много нежно...

Ще бъде сякаш нищо никога не се е случвало....
И сякаш никога не е била...
И ще останат само две следи от сълзи...
На момиче. И твоят грях...