Това е смешно, другари!
А и цинично е...., господа!
Приберете тези фанфари,
закъснели за свобода.
Наизуст им вляхте езици.
Те се давят в чест наизуст.
И тези дежурни певици,
и този безвременен Пруст...
Прощавайте, вашата каша,
ни другари и ни господа,
свободата вече е наша!
Просто тихата сделка-смъртта,
я подписахме. Вие ядяхте
на живота дебелата плът.
Пяхте с фанфарите, пяхте.
Ние чакахме честно да спрат.
Но такава мелодия няма
в този спукан житейски кувьоз.
Духова музика – смяна.
Диригентът-магьосник по Ос.
Не вълнувате моето Его.
А Душата чете ви... от раз.
Безпределно ми е мъчно за Него!
Още по-жалко ми е за вас.