автор: jantreya

Не ми разкъсвай с думи тишината!
Аз толкова отдавна я бродирам.
Денят ми е непоправимо кратък
и винаги загадъчно умира.
А как си падам по криминалета.?!
Агата Кристи ми предава опит,
но не открих убиеца на светлото,
чиято маска мисълта ми чопли.
Недей, защото аз те подозирам,
че искаш да откраднеш тишината,
в която пътя ми към тебе спира
и няма как да продължа нататък.
Погребвам залезите в тъмни роби
за да възкръснат в розово и бяло.
Единствено денят обича гроба си
защото всяко утре е начало.
Съпреживей ме, а не ме отричай!
Различното не винаги е лошо.
Като макет на утро ме обичай,
че всяко отрицание е пошлост.