автор: bbobbibgbs70

Сега, когато си спокойна и отнесена,
и мене вече няма да ме има.
Всъщност има ме, но съм далеч.

Сега , когато всички искаха
да сме отделно двамата - цялото човечество,
защото нестандартен бил животът ни.
Сега, когато страшно е и весело,
като хайдушка битка.
Сега, когато в кладата сме хвърлени
и дива болка реже паметта в телата ни.
Сега - спокойно и уверено
ще те целувам
временно в съня си, в снимките.
Живота илюзорно начертан пред мен,
без теб реално - няма го !
Но аз ще се завръщам
като светец прегърнал лятото и
възкресил се в спомена.
Не ме забравяй - моля те обичай ме !
Дори и тайно, моля те обичай ме !
За да сме двамата удавени с идеята,
че Господ ни наказа да сме заедно.
Срещу потопа на човеците
обикновени и нехаещи.
Той ! Господ ни ориса да сме заедно!
Във ориста ни обща да сме влюбени
напук на всички.
И не плачи! И няма аз да плача.
Ще вперя длани и сълзите общи
ще събирам, от очите ни
изстрадано - изпразнени.
Ела, ще плачем и за малко праведни,
а после ще градим и кладенец
от многото вода със кръв телата ни пропила.
Само моля те повярвай ми отново,
че те обичам, да обичам те, макар че мина време.
Ти отлети, но и върни се,
аз съм на перваза до трохите кацнал.
Ще чакам дълго - винаги почти...
Ще чакам дълго на корниза
до заскрежените трохи на любовта
в косите ти забравено разрошени
където капе обич от сърцето ми...

2005
Боян СТАНИЛОВ