автор: pleshivche

Красотата на утрото без теб настъпи -
на следващ живот се посвети,
отрече невъзможността и се втурна
да изпревариш ненастъпили залези,
дълга на щастливите мигове отказа да изпълниш,
за случилите се призна вината си,
осъди се на чест
и с първия последен сняг се стопи.
За мъжкия си грях с любовта ми се наказа,
със своята - за непринуденост ме награди,
до душата ми се докосна,
дрогира ме със цялост,
превърна я в нежност
- на страховете си я забрани.
За свободата си по пътища с чужди сърца се раздаде,
за пътя на своето ни един синкоп не съхрани,
на безотговорни към теб непоколебимо се отдаде -
защити ги -

почивай в мир сега

и...

прости!