Щом те няма, мила моя,
как тогава пролетта да срещам?
Как цъфтежа на покоя
във душата моя да усещам?
Щом те няма, мила моя,
как тогава лято да посрещам?
Как горещото на зноя
в мъжката си кръв да го усещам?
Мила моя, щом те няма,
как тогава есен да дочакам?
Как в мъглата й голяма
на завой за среща да те чакам?
Мила моя, щом те няма
зимата си как да я посрещам?
Как в замръзналата яма
да не правя стъпката си грешна?
Искам, мила, да те има!
Винаги до мен и на лицето.
Вечно в мен непримирима
ти, Любов, бъди ми на сърцето!