автор: rumpel

Нарисувай ме с въглен
върху белия лист,
с поетичния ъгъл
на любовен ескиз.
От период на Пикасо
и със лудост на Гог,
да оставям нагласа
за частица от Бог.
Нека в твоята памет
да се впиша със щрих,
за да мога измамно
да твърдя, че съм стих,
от живота излъган -
но... прозрачен и чист.
Опиши ме със въглен
върху белия лист.