Ще платиш в низините за всяка стрела срещу мен,
а за всяка избегната аз ще получа награда;
ще получа лекарство, когато съм тежко ранен
и дълбоко в скръбта ми ще бликат утеха и радост.
А дори да издъхна, уцелен от твоя стрела,
на финала на тази война ти не си победител:
аз ще бъда във ада със теб, но какво от това?
Завистта е, която те кара да хвърляш стрелите...
Ти си целият дух, а пък съм създаден и с плът
и това е, което ме прави възлюбен от Бога:
хем на мене се пада да ходя по трудния път,
хем на тебе по лесния... а се задавяш от злоба.
Ти си страшен инат, горделивец, завършен глупак -
как я мислиш изобщо, не ми го побира главата:
ние всички сме грешни, а Господ – безгрешен и благ.
Като вярвам така, прибери си лъка и стрелата...