автор: ma_gi

Хайде да послушаме щурците –
те и днес умират от любов,
безнадеждно влюбени, на скришно,
как изплакват мамещия зов

по онази тръпнеща и нежна,
дето им откраднала съня
и подмамвала игриво всеки срещнат,
който бил далече от дома,

пренаситил се на брачното си ложе
и за чужда ласка зажаднял...
...как омайвала пияниците, Боже,
сякаш, че Свещеният Граал

е докоснал наранените им чувства
и за миг е сторил чудеса,
пиейки я с пламналите устни,
възвисена ставала плътта...

... и жадували отново да усетят
как изгарят нейните очи...
Слушай! Песента реди щурецът.
Чуваш ли, омайнице? Кри-кри-и-и...

Нека да послушаме щурците.
Ще се любим после до зори.
Зная, че тогава и в очите ти
онзи огън ще се разгори

и ще искаш да ме пиеш жадно,
ще забравиш утре и преди...
... а пък онзи страдащ паднал ангел,
днес, за пръв път, с теб, ще полети...