автор: voda

Тази нощ е някак по-различна -
под небе с най-едрите звезди.
Вятърът отнякъде дотича -
нещо на ухото й шепти.

Свели тежък клас, житата слушат.
Маковете са стаили дъх.
А над тях са литнали светулки -
всяка си чертае огнен път.

Как да спиш в такава нощ магична?
Тя с безумен порив те зове:
"Тръгвай да се влюбваш, да обичаш.
Да създаваш нови светове."