автор: divcviat

Смъртта е лявата ръка на живота

Клепачите пърхат
като криле на пеперуда...

изоставен
сам
като
хилядите страдащи деца.

Това дете
е голо,
а другото - с две ризи
себеотрицание и безрасъдство

Следвай съдбата си
виж,
ледените деца
Опиум -
сребърни камбани
натежало небе
далечни детски спомени
объркване, страх
няма по-ужасна болка от студа.

Останаха малко
виж
ледените деца
студ и болка, болка и студ
летаргия
безчувственост.

Ти си мъж,
каза баща му -
погледни огньовете на Вечността!
Вгледай се
( спомни себе си )
последвай жаждата за живот.

Опиум -
Тишина, време е, за Бога!
Изпитанието завърши.

Клепачите пърхат
като криле на пеперуда.

Симулация
към обратната страна
на деня...

От Тома - сине, не можахме да се сбогуваме....

30. 07. - следобед