автор: zebaitel

ако си облечеш вечерна рокля
и притичаш в дъжда
често вали в Париж

от малкия павилион до ателието
Алис те съветва да не се притесняваш
че си мокра
да не бива да се притесняваш
защото стопаните и повечето гости
не се притесняват
ще те посрещне една кошница
разсипала своите ябълки
около лъскава тъмна бутилка вино
какво друго
французите обожават вино
и един сладкиш който чака да бъде опитан
сладкиш с много правилни пропорции
като представите на Сезан
за кръг квадрат и триъгълник...
един едър младеж
казал сбогом на оръжията
но останал залепен за спусъка
до последното ритане на двуцевката
още ненаясно че от загубените
ще покълнат една ината и силна мерлина
и един още по-инат и по-силен старец
дама със зелена ръка червена коса и синя шапка-лале
ще те гледа зелено
докато чака своя Матис – обожаван от стопанката
и недолюбван от Елен изключителната готвачка
която няма да сервира суфле защото господин Матис
си е позволил да пита прислужницата
какво ще има за вечеря
а един французин не може да постъпва така
мистър Фицджерълд разклащащ леко своята чаша
пълна наполовина с нежна нощ
може би в съответствие с
нежните копчета на стопанката
нейният опит да рисува словесни портрети
като кубистите
о кубистите
мосю Пикасо
е довел госпожиците от Авиньон
розовите госпожици от Авиньон
на които все още всички части са си на мястото
само малко ъглести
и въпреки кучешките физиономии на две от тях
и кафявия портрет на мис Стайн
на който тя не си прилича
но ще си заприлича
чуват се и песните от Пиза
но това става по-късно
когато за приятеля, предания мистър Паунд
„океанът потича обратно”
и първата песен се запечатва
на късче оръфана тоалетна хартия
попила жегата на металната клетка
в лагера за военни престъпници
и сега има лагери
и не се знае кои са точно престъпниците
в повечето случаи те не са в клетката
и не пишат песни
не се стъписвай
пред късите крачета на Пти Бижу
граф Анри дьо Тулуз Лотрек
и лигата потекла от устата му
защото той е повел оранжевата ослепителна
Жана Аврил в черни чорапи и черни ръкавици
над лактите гъвкава плуваща в дантелите
на своя безсрамен кан-кан
няма нужда да изброявам всички гости
те всички са поканени на кръглата маса
всеки срещу своето творение
и два пъти се налага да се сервира още хляб
а когато опознаеш французите
е тук има и някои нефранцузи
така казва Алис
ще разбереш
че това е знак че са доволни
и може би това ателие на улица дьо Фльорюс
е за временно ползване
французите вечно строят такива сгради
казва Алис
и после ги рушат но
„човешката природа тук е така вечна
че французите”
а защо не и обитателите на това ателие
„могат да си позволят да бъдат временни
колкото си искат
с техните сгради”
а и мис Стайн
колекционира по-скоро гении
отколкото шедьоври