автор: KorabniPlatna

Болката е непоносима!
За кой ли път тя ми напомня така силно за себе си,
че едва си поемам дъх.
Чувствам се празен, повърхностен, безсмислен.
Усещам душата си толкова пуста, че ме е страх,
страх от тъмнината в мен.
Боли ме от лъжите, страхът и безразличието!

Живеем в страна забравила за морал и доброта,
страна в която няма светлина.
Хората са станали....
ние сме станали - страхливи, амбициозни,
бездушни, тръгнали да покоряваме света.
Забравяйки за всеки миг, за всяка обич,
за всичко истинско, но най - вече,
губейки себе си.

Гордеем се с часовника, колата или домът си.
Но не и с добротата, смелостта и честността си.
Не чувстваме, не изживяваме, не вярваме!
Оставяме мечтите си, заключени в страх!

Аз съм уморен...
Дано вие не сте!