автор: vanika

Нe спира дъждът
и тази уродлива форма на живот,
напъхана в пореден -изъм,
между сивото небе
и мократа земя,
с обувки кални и пропускащи,
с чадъри еднодневки,
под климатици и зад тъмните стъкла,
забравяме да кажем добър ден на слънцето,
неоценили щедростта му,
то своя дар обратно взе
и ни остави спонсори да мамим,
с усмивка наранена
последните лъчи
в лицата ни захвърли и си тръгна...