автор: liulina

Навън все облаци се въсят,
все сърдито е небето,
в прозорците светкавиците светят
и чудя се дали е лято!
Обърках някак си сезона,
с тез бури , дъждове и мрак,
от пролетта си ходя с панталона
на есен ще съм с него пак …
Пък и страшно е, така де,
наводни се нашата татковина,
народът от това и страда
реколта питам се дали ще има?
Столичани погна ни градушка,
с размерите на тенис топки,
изкорени дървета,
сградите намушка,
а колите ползат застраховки,
прозорци доста изпочупи,
уби човек и ни отмина,
дано не дойде до година!
Като Армагедон бе тази буря,
а вятърът сто километра в час
хвърчаха топките като куршуми,
природата крещи ли, връщам ви го аз?
Във Варна, стана някакъв потоп,
пострадаха хора, други се удавиха,
сякаш ни наказват и не дават стоп,
защото хората, природата забравиха …
Какво ти лято, сякаш идва краят,
и медиите така говорят,
дали душите ни ще са за рая,
очите ми за всички нас се молят!
Кога у нас е имало торнадо,
а сега и в Чепинци, и в Созопол,
това дали е някаква награда,
или отново на природата е вопъл?
Реките ни преляха и по улиците,
навсякъде в страната ни е мокро,
подгизнали са селските дворове,
изчезват хора, много е жестоко …
Така ще те запомня мокро лято,
дано август ми припомниш що ли беше,
в онези слънчевите мигове с теб,
когато бе спокойно и слънцето печеше
и без страх, от бури хапвах сладолед!