автор: severianin

/стих от архива/

Адам и Ева в райската градина
без дрехи скитали из гъсталака
– едно листо от райската смокиня
заменяло и смокинга, и фрака
на дяда ни, създаден гол и весел,
за да насели тоя свят със хора.
До него, същото листо провесила,
търчала дядовата ни изгора.

Но времената се променят бързо,
а с тях и дрехите. Вместо листото,
на кръста Ева фустичка завързала –
зер как тъй с голо дупе в обществото?
Адам обул чорапи, панталони,
нахлузил риза, вратовръзка турил
– той не берял обяда си по клоните,
той вече претендирал за култура.

И завалели сякаш от небето
костюми, ризи, шлифери различни,
бикини, сутиени, тоалети,
/шокиращи, прилични, неприлични/;
ефектни шапки, чанти, ръкавици,
колани, дъждобрани, пелерини,
сандали, чехли, джапанки, чепици,
манта в модели “макси” или “мини”;
и червила, и лакове, и сенки,
шивачи, модни къщи и реклами,
дизайнери, ревюта, манекенки...
О, суетата край и дъно няма!

Известна ни е истината стара,
че нравите са дело на тълпата.
Напразно днес човек ще си повтаря,
че и под скъсан чул личал си атът.
По дрехите посреща обществото,
защото дрехата човека прави,
защото тя е сила и защото
такива са съвременните нрави.

От райската смокиня, от Адама
обличат се народите, защото
без дрехите си – гол! – човекът няма
влияние и тежест в обществото.
Но днес за мнозинството от народа
костюмът е душата и лицето.
Без дрехите са просто гола вода!
Е, туй е само факт от битието...

02. 11. 02, Ветрен