автор: jantreya

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“
Астрид Линдгрен из "Пипи дългото чорапче"

Все ровя в себе си и търся нещо.
Какво не зная точно? Просто търся.
Нали съм част от този свят? Ще е зловещо
да няма в мен едно значимо късче.
Нещотърсачите са странно племе.
Човеци с мислене на откривател.
Те никога не стават тъй големи,
че да не виждат смисъла в нещата.
А да намериш нещо е блаженство
и дребните неща са най – велики.
С неповторимото си съвършенство
те някъде са скрити и ни викат.
Все ровя с мисъл, с пръсти, с осезание,
като, обучено перфектно, куче,
самотно и потънало в мълчание.
И зная, неизбежно ще се случи.
Какво ще бъде нещото не зная.
Разчитам на инстинкта безпогрешен.
Намеря ли го, в миг ще го позная.
и моят тих живот ще е успешен.