автор: apostola

Къде сте мои минали години?
Къде сега сте скрити с времето назад?
Със вас ли са и вечерите сини,
и оня детски смях- познат и непознат?

И побелял, аз искам да ви видя
събрани някога и някъде накуп.
Дали тогава аз ще ви завидя
събралите се всички в старческия клуб?

Отдавна искам с вас да поговорим
и да си спомним всички минали неща.
И насаме душите да отворим
да си говорим през деня и през нощта.

Така да мога аз да преживея
за втори път живота си до днес и тук.
Ще имам сили да си доживея
и дните, като "наковалня или чук".

Накрая само минало ще бъда,
а бъдещето ще е свършило до грам.
Ще влезе в сила смъртната присъда
с печат от восък и със моя монограм.