автор: severianin

/Стихове от архива/

Аз не ценя на храма ви разкоша,
олтари и икони не почитам,
от миризмата на тамян ми става лошо,
а в полумрака ми сълзят очите,

но днес, когато залезът ми свети,
за хляб и мляко влязъл в магазина,
намерих в джоба си една монета.
Сега не режат хляб наполовина,

на скитници не дават в заем нищо,
а просяци – дал Господ и без мене.
Пък не върви да ровя из бунищата...
И аз загубих всякакво търпение!

Със Саваот сме се разбрали двамата –
не ме закача, аз не му се моля.
/Онези, дето палят свещи в храма,
и те гладуват днес и ходят голи./

Ще търся чужди богове далечни,
с разкошни храмове сред свят незнаен,
забравени от всички, ала вечни.
Дано намеря щедър бог накрая!

От Плутос* се отказах на момента –
безсилен, че и сляп на туй отгоре,
с два пръста дава, спори за процента,
пилее щедрост за случайни хора.

Не мога да повярвам на Кубера* –
той пази Севера в земите южни,
а в моя север няма да намеря
богатството, което ми е нужно.

Бих спрял при Опс*, но как да вляза в храма,
когато там се разпорежда Цезар
и няма милост, и пощада няма,
щом някой при съкровищата влезе.

На изток, в кимоно небесносиньо,
О-гецу-химе* покрив ми предлага,
но аз не искам само хляб и вино,
а с нищо друго тя не разполага.

Инари* е богат и щедро кани,
но е лисица стара, без съмнение –
не е достатъчно да ме нахрани,
щом не дели богатствата си с мене.

Дебелият Будай-хешан* хитрува,
Бян Хе* над камъните си трепери,
зает е старият Гуан-ди* – воюва
с Би-ган* и битката не е от вчера.

Какво остава? Две монети дребни,
дарени от Лю Хай* сред полумрака
и чувството, че цял живот ме дебне
от някой ъгъл жабата трикрака*.

Сред Лисабон, на кея, до портала
веднъж ме спря латернаджийче босо;
за мен изтегли листче папагалът
с късмет – “afortunado, venturoso”.*

Какъв щастливец, справедливи Боже,
какъв успех, каква ти кариера,
какъв ти късметлия, щом не може
да купи хляб и мляко за вечеря?

Отказвам се от боговете стари,
защото щедър бог, изглежда, няма.
Поне да имах тухличка от дара
на древния лидийски цар за храма!*

Но нямам. Чакам лятото – по риза
да седна под липата на площада
с обява кратка: “Търси се на лизинг
мизерикордия!”*
Сиреч – пощада.

05. 03. 03, Ветрен
_________________

* Плутос – в гръцката митология – бог на богатството, изобразяван като сляп старец;
* Кубера – в индуистката митология – бог на богатството, пазител на съкровищата, страж на Севера;
* Опс – в римската митология – богиня на урожая и богатството. В нейния храм Юлий Цезар държал държавната съкровищница;
* О-гецу-химе – дева-богиня на великата храна – в японската митология – богиня на храната и земеделието;
* Инари – в японската митология – бог на богатството, урожая, храната. Негов символ е лисицата;
* Будай-хешан – в китайската митология – бог на благополучието и щастието, изобразяван с огромен дебел корем;
* Бян Хе – в китайската митология – бог, пазител на скъпоценните камъни, покровител на ювелирите;
* Гуан-ди – в китайската митология – военен бог на богатството;
* Би-ган – в китайската митология – граждански бог на богатството;
* Лю Хай – в китайската даоска митология – бог на монетите;
* жабата трикрака – в китайската даоска митология – емблема на трупането на пари, личен враг на Лю Хай, преди да стане бог;
* Afortunado, venturoso – португ. – щастлив, успешен, късметлия;
* Лидийски цар – легендарният Крез, последният цар на Лидия, подарил на храма в Делфи златна статуя на лъв върху пиедестал от 117 златни тухли;
* Мизерикордия – рицарски кинжал с ромбовидно сечение на острието, с който доубивали победения – от фр. misericorde – милосърдие, пощада.