автор: rumpel

Дива скорост с неистов мерак
скрити стойности в тебе разменят.
Наближавайки морския бряг
все по-малко се сещаш за Мене.

Нейде чака задъхано Тя
и от Другата явно ревнува.
Като вихър ни ти сполетя,
кратък вихър, но с дълго тъгуване.

Аз се правя, че нищо не знам.
И те срещам с очи на актриса.
Безразличие мъчи ме там,
там, където най-много ме втриса.

Ти си луфт между Нея и Мен.
Между двете небрежно се луташ.
Тя е дарът ти в празничен ден,
аз съм всяка свободна минута.