– И какво гледате в мен? – попита Орианад.
– Нещо между живота и смъртта – отвърнаха.
„Песен на песните“ 6:13 (версия)
Полόжи кръст
и мойта плът
с очите си разпъна.
Но сякаш преминавам
цял живот в разпятия,
нозете на страдалци
в сълзите си мия,
и мойта участ
е
строшеното на четири
отново в цяло да събирам...
Преплели змиите на душите си,
разпилели се объркани в косите ми,
във устните ти,
събрали светлината на очите си,
в коприна
от води успокоени
очакваме небето да признае ,
че сме небесни истини.