автор: Dimi

Издигай се високо, полети,
земята ще е котва за умиране,
пристрастия са малките следи,
които връщат, който не замине.
Но някъде, където и да си,
в позлатата на ранно лятно утро,
спомни си, че и тук небе блести
и даже по-красиво ти се струва.
Щом пролет се разпукне в цветове,
в едно с ятата идвай да се видим,
защото, първо, тука си роден,
и второ, ний не сме се променили.
Повярвах ти, светът е преголям
и чуден като приказка за рая,
и може би и аз ще полетя
да видя със очите си безкрая,
но нося ген от нашата земя
и няма дом, където да отида,
по-топъл, по-уютен от дома,
където и студът е топла пита.
Това ти казвам, тръгвай, нямай страх,
светът е затова, за да се види,
но, всъщност, ти отиваш на гурбет -
безмилостен убиец на мечтите.