Ще ме обичаш ли, когато остарея
и наедрее сивотата в дните,
и бръчките в очите наедреят,
а утрините станат все по-тихи.
Ще ми нашепваш ли за птичи полети
и щурчовите песни ще нотираш ли,
когато младостта е крехък спомен,
съвместното съжителство – причина.
По дланите ми кротост ще разлее
неканено усещане за мъдрост.
Ще си отидат ветровете – белите.
Ще ме напуснат стиховете късни.
По сенките на кестена отсреща
дъга ще нарисуват дъждовете.
И без значение дали е есен,
аз искам ти, да ми държиш ръцете,
когато остарея.