автор: Dani51

Загрижено, морето ме облече
изцяло- от главата до петите.
Извади водорасли от далече,
изхвърли ги със рев от дълбините.

Аз знам защо го прави. То ревнува.
Привикнало е да сме само двама.
Не иска никой да ме вижда и сънува
единствено покрита с морска пяна.

Недей, море! От него не ревнувай!
Ти погледа му запомни- виж как ме гледа.
Ах, този поглед! Той ме развълнува.
Направи ме безмълвна, нежна, бледа.

Дойде, когато аз те изоставих.
Ти беше станало така студено.
С ръце ме хвана, бързо ме изправи
и без да мисли, си остана с мене.

Затуй, море, недей да се терзаеш.
За първи път аз някому се вричам.
Ти запомни едно- от мен да знаеш:
И двама Ви, еднакво Ви обичам!