Дърветата умират прави...
И ние - техните човешки двойници,
запъваме крака в земята здраво-
непоклатими андерсенови оловни воини,
за любовта избрали да умират,
докато огънят стопява тялото им...
След време някой в пепелта намира
едно сърце, олющено до бяло.