автор: dtraikov

Нощта ще е изкъпана във щастие
щом погали нежният ти глас
слухът ми облечен във внимание,
умът ми застинал от захлас.
Но недей бъди морска сирена
желаеща мойто потапяне.
Водата ще е вечно студена
без Слънце на зазоряване.
Напротив!
Бъди мойта светлина-водач
като звезда небесна,
като фар крайбрежен.
И в непознатия моряшки свят
надарен с лъжлива тъмнина,
аз ще плавам към твоя бряг
към твойта бяла светлина.
Там!
Ще пристъпвам без излишък
на празни и клиширани слова
ще те прегърна,
ще те целуна като близка,
макар от скоро на твоята земя.
А ти...
Ще свалиш ли всяка моя вещ
за да бъдем заедно тази нощ поне?
Ще оставиш ли споменът горещ
докато плавам в студеното море?