автор: vanika

Успели сме,
несбъднали мечтите си…

Усмихваме се в целофан на празник
с откъснати цветя,
светът превърнат в огледало,
в което се харесваме…

Защо не се усмихва
хлапакът
в перваза на прозореца подпрян…
Дали светът за него е голям…
Или голяма е мечтата му
и пречи да ни вижда…