 |  Някой преминал, резнал с ножа си...
а ти след него не преставаш да сълзиш.
Опитваш се, но вече да си цял не можеш.
И почваш откъм чувства да пестиш,
защото трябва някак си да оцелееш, знаеш...
И мъдростта, като цинизма идват с времето.
Невиността е толкова нетраен
израстък, дявол да го вземе-
като апендикса – изрязва се със ножа
на думите, забити във кората ти.
И операцията следва неотложно -
да се спаси парченце от душата,
със стволовите клетки, с паметта
на дланите, очите и ушите...
Какво говоря! Там е любовта!
Реанимирането на душите
е най-обречената земна кауза,
но опитите трябва да не спират-
масаж, обдишване, електрошок и...пауза.
О, не, Ромео няма право да умира!
Публикувано от aurora на 29.07.2014 @ 09:33:47
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Реанимация" | Вход | 9 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Реанимация
от missana на 29.07.2014 @ 10:01:45
(Профил | Изпрати бележка) | Обобщаващо и човешки звучащо стихотворение! Сентенциално авторката формулира запаметямащи се редове:
"Реанимирането на душите е най-обречената земна кауза,
но опитите трябва да не спират...",
позовавайки се на известното заглавие на филм /последният ред на стиха/.
Цялото стихотворение е всъщност едно прозрение-самообвинение за опитите да реанимираме живота на тялото си, чрез операции /в пряк и преносен смисъл/ и неспособността ни да реанимираме собствените си души.
Поздравление, Светла! Написала си много интересна и обобщаваща творба, която аз лично харесах много. А за другите: "който има очи нека да гледа, който има уши - нека да слуша...!"
Сърдечен поздрав и прегръдки по 4!: Мисана |
Re: Реанимация
от giro на 29.07.2014 @ 10:43:42
(Профил | Изпрати бележка) | ненужното, непрактичното... обикновено е най-нужно...
Ромео агонизира във всеки от нас, но понякога и чифт теменужени листенца успешно го дефиблирират ;)))
много хубаво стихо! |
Re: Реанимация
от apostola на 29.07.2014 @ 11:39:51
(Профил | Изпрати бележка) | "О, не, Ромео не трябва да умира!"
Душата трябва да се реанимира!
Така го разбирам аз, Светле! Такова е внушението от стихото!
Добра работа! Харесах и я оценявам! Поздрави на морето и на
теб, разбира се!
|
Re: Реанимация
от ANDROID2 на 29.07.2014 @ 13:16:41
(Профил | Изпрати бележка) | Изстрадано, неспестено!
Дали са за завиждане хората .... с душа?
И нима са взаимно наказани да съжителстват?
В няколко куплета - най-важните моменти - елементи в една човешка анимация...
В резултат - от мен поздрав към Rodenavlotos, който не мога да спестя!
п.п.
Естествено, че анимация и реанимация имат само фонетична близост! |
Re: Реанимация
от IGeorgieva на 29.07.2014 @ 17:34:37
(Профил | Изпрати бележка) | Опустошената душа се лекува с любов. Е, може да не е като ОНАЗИ ГОЛЯМАТА! Вероятно ще подходим предпазливо и "пестеливо", но май, все още не е измислен друг начин!!! С други думи: чудесна поанта!!! :))
Поздрави, Светле! :) |
Re: Реанимация
от giro на 29.07.2014 @ 17:55:46
(Профил | Изпрати бележка) | винаги, от ранна възраст, съм се чудил на абсурдното словосъчетание: "боря се за любовта"... представям си един тепих с потни и задъхани, но непременно влюбени, пехливани и пехливанки, които се борят, за да се обичат - няма искам-не искам... после пък се сещам за ироничния французин: "в любовта единият обича, а другият се оставя да бъде обичан"...
та, да се борим със зъби и нокти за съществуването на Ромео е малко патетично и във всички случаи неефективно - ако тази емоционалност не ни е иманентно присъща, люти битки да водим за нея - бош лаф!
но пък, ако я имаме - трябва да я раздаваме, да я сеем, да я поливаме, да я плевим и там, където съхне, да сеем пак - неуморно, но без зъби и нокти!
поздрави за стихото, за коментарите и сори за офтопика:))) |
Re: Реанимация
от Radost-ina на 29.07.2014 @ 18:25:10
(Профил | Изпрати бележка) | И операцията следва неотложно -
да се спаси парченце от душата,
със стволовите клетки, с паметта
на дланите, очите и ушите...
Какво говоря! Там е любовта! |
Re: Реанимация
от yoro на 29.07.2014 @ 21:13:46
(Профил | Изпрати бележка) | защото трябва някак си да оцелееш, знаеш...
И мъдростта, като цинизма идват с времето.
Много добре разбирам и напълно подкрепям всяка дума!
А ако я е имало някога изобщо онази част от душата, отговорна за любовта,
тя никога няма да умре, каквото и да и се е случило и колкото и да се опитва да пести!
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 611
ХуЛитери: 3
Всичко: 614
Онлайн сега:
