- Този как ми стои? - попита жената и се огледа от горе до долу в огледалото. Дълбоките бръчки по лицето й, прилични на вадички, сякаш издълбани от пот и кръв, я накараха да въздъхне. Беше в що годе прилична форма за своите години; ако изобщо човек можеше да бъде в прилична
форма на седемдесет и няколко. Кръстът не я държеше вече и я принудаждаваше да ходи приведена. Сърцето притупваше необичайно от време на време. Кръвното и то бе станало своенравно - само редовното пиене на хапчета го укротяваше напоследък. Общо взето годинките си бяха взели своето, но в замяна й бяха предоставили привилегията да остарее, а тя бе успяла да се съхрани в завидна форма. Толкова завидна, че сега се подготвяше за пътешествие по гръцките острови. Не помнеше кога за последно бе виждала морето, също както и кога за последно беше правила нещо за себе си. И без ни най-малки угризения реши да си подари тази екскурзия.
Разбира се заслугата за добрата й форма на тия години си беше изцяло нейна. Макар че, Бога ми, животът й не беше никак лек; моментите на щастие се брояха на изкривените от работа пръсти на едната й ръка. Беше с мъжа си - единствения й мъж - повече от петдесет години и всичко, което получи от него за целия им съвместен живот, бе бой и унежинея. Така и не успя да го обикне. Така и не изпита удоволствие от секса. Така и не му изневери.
Сама изгледа и изучи двамата им сина. Страдаше, че не можеше да им даде по - скъпо образование и се наложи да правят компромис с избора на универсисет, но нито за миг не ги остави сами. Нито за миг не ги лиши от подкрепата, от любовта, от утехата, която само една всеотдайна майка знаеше как да даде. Нито за миг не се усъмни в тях. Нито за миг не стовари върху им собствените си страхове и надежди. Единият й син я обожаваше, другият - я обвиняваше.
- Хъъъм...не, това не е твоят бански, бабо, и май ти е неудобен. Онзи, първият, ти стоеше най-добре. Хайде да вземем него.
- Хубав беше наистина, но е скъп за пенсионери.
Вяра погледна баба си. Много я обичаше и й беше трудно да я гледа как остарява. С нея можеше да сподели всичко - нещо, което с майка си не можеше. Двете бяха нещо повече от баба и внучка. И макар, че бездната на цяло едно поколение стоеше между тях, баба й винаги се опитваше да я разбере без да критикува. Е, понякога мрънкаше и натякваше, но можеше ли човек да я вини?
- Хайде, бабче, това е последният бански, който си купуваш. Нека е секси и удобен. Кой знае, може някой гръцки милионер да срещнеш.
Двете се засмяха. Беше топъл летен ден и в тясната съблекалня на магазина беше задушно.
- Права си. - каза баба й уверено и си спомни за първия юмрук, който получи от съпруга си. Спомни си и за София, където я бяха приели да следва химия и където той не я пусна. Вместо това я заключи в къщата му на село с посинено око. Сети се и за синовете си...
... Заслужаваше един хубав бански...