автор: marsi

Не ме обичай,
просто ме вземи.
Със мекото на пръстите
взриви ме.

Душата си раздадох
за очи,
в които после
изгреви да видя.
Не ме разпитвай.
Вярната не бях. Все мъжки ветрове
са ми на гости.
Не пях с дъгата,
няма и сега.
Но щом целунеш ме,
ще знаеш,
още съм...
И ти навярно ще ме
приютиш
в джобовете ти празно е
наесен
Не съм поема,
може би съм стих,
а може би за теб съм
кротка песен.