Отварям портичката стара,
обрасла цялата в бръшлян,
и в дъното на двора празна къща,
заключена с ръждясал катинар.
Пътечката до нея там се губи,
покрита с жилави треви,
и паяците мрежи си изплели,
от много сребърни конци.
Едно перце от вятърът подето,
погали ме с нежния си мъх,
останало от птиците пернати,
отдавна отлетели надалеч.
И скъпи спомени нахлуват,
за хората живели тук,
и образите затанцуват,
пред погледа,премрежен от сълзи.
Вземам от тишината в двора,
укротявам сърцето и ума
и се потапям в безмълвие,
за последна почит.